Всяка година по това време започват обществените дебати за цената на черешите, вечно клоняща към тази на ценните метали. И сега в началото на май плъзнаха медийни публикации за 50-60 лв. кг от първите за сезона плодове. Различното от други години е, че този път не е въпросът в цените, а в липсата на реколта.

Това, разбира се, означава, че ако досега всичко е изглеждало скъпо, то идното лято се очертава да е непоносимо. А причината е, че засегната е не само реколтата в България, а и в страните, откъдето потенциално идват конкурентите на българските череши, праскови, ябълки...

Някои си помислиха, че май цветовете са оцелели

Студът през февруари засяга повечето плодни дръвчета, а големите температурни амплитуди през април довършват измръзването. Лошото време е точно в периода, когато дръвчетата или цъфтят, или са след цъфтеж - първо праскови, череши, кайсии, а малко по-късно - в първите 10 дни на април, и ябълки, и круши. По клоните се виждат преминали цветове, но когато прокараш ръка по тях, всичко пада на земята.

"Оказа се, че и при овошките с най-напреднало развитие, и при тези с по-късно, пораженията са едни и същи. 100 процента", коментира пред "Дневник" Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България. Членовете на организацията са предимно от района на Карнобат, Бургас, Сливен и околностите. Колегите им от други части на страната обаче съобщават същото.

Към тежката картина оттогава Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите, добавя и градушките от началото на май, които са поразили онова, което е оцеляло при големите температурни амплитуди през предходните месеци. Не изрежда засегнатите региони, понеже няма незасегнати.

По общо мнение на отглеждащите плодове толкова масово поразяване на реколтата не е имало. Обичайното досега е едни овошки да бъдат засегнати, но други, развиващи се в друг период, да оцелеят. Гроздева дава пример със семейната овощна градина, където преди години решили да посадят различни видове дръвчета тъкмо за да разпределят риска. Към днешна дата нито един вид не е запазил цвета си.

Други производители отчитат, че в овощарството вече няма година, в която реколтата да е цяла, винаги има поражения от студ, градушки, болести. "От градина 200-300 дка е абсурдно да изкараш едва 500 кг реколта. Кой ще ги бере изобщо, какво ще му платиш за това, какво ще ти остане...", казват овощари.

Емблематичните черешови дървета в Кюстендилско не се подминати. Пораженията там идват в допълнение на настанилите се от години проблеми - ниски изкупни цени, които после по пътя до потребителите набъбват до степен, че стават обект на иронични коментари в социалните мрежи.

Юлия Лазарова

Но това са и цени, които не позволяват нормално заплащане на берачите, поради което и такива не се намират. Затова и масова практика е собствениците на градини да позволяват на посетители сами да си наберат череши, за което плащат по-ниски от пазарните цени. Това роди и бизнес ниша на дребно миналата година - хора, които набират по няколко щайги и после ги продават в софийските квартали на цени, по-ниски от тези на пазара.

Да се внася, но откъде

Ситуацията тази година обаче е такава, че не става дума за цени, а за липси. Затова и очакването е, че продукцията ще бъде предимно от внос, тъй като, както е известно, пазарът не търпи празноти. Данните от останалите основни производители в Европа обаче не са по-оптимистични. Според различни публикации в Южна Европа към проблемите с измръзването се добавят и градушки, и прекомерни дъждове през април и май.

В Гърция най-засегнати от лошото време са прасковите, кайсиите и бадемите. Стопаните съобщават за щети още върху лозята, ябълките, крушите, лимоните, кивито, черешите. Данните - от стопаните и официалните, очертават рязък спад в реколтата от различните плодове, достигащ до 80% от обичайната реколта.

Стопаните в Южна Испания, където зимата обикновено е мека, също са изпитали проблеми заради големите температурни амплитуди. Оценката им е за загуба на поне 150 хил. т лимони. Цитрусовата реколта е поразена и в Турция, което кара пазарните анализатори да говорят за нарушаване на тази верига на доставки и очакван ръст в цените на продукцията.

Аграрни организации в Италия отчитат 60% ръст на екстремните явления, които влияят негативно на тяхната реколта. И там главна роля този път е изиграло топлото време през януари, последвано от мразовити дни през февруари.

Графика: Голямата инфлация свърши, поскъпването продължава

Северна Македония, в която 60% от производството на плодове се пада на ябълките, също не е подмината от измръзването. Резултатът е, че самата тя, бидейки голям производител, ще трябва да внася ябълки. Обичайно от Сърбия. Сърбия обаче също има проблеми. Данните от там са, че цялата прасковена реколта е засегната. Ябълките, черешите и сливите също са поразени в голяма степен.

Още през април турският президент Реджеп Ердоган лично обяви, че реколтата от праскови, кайсии, нектарини, грозде, ябълки е сериозно повредена. По данни от различни организации измръзването е засегнало около 80% от насажденията.

Във всички страни точни данни още не се дават, тъй като навсякъде продължава оценка на щетите.

Колко процента е 100 процента

Много производители казват, че комисиите, които описват щетите, когато видят, че има останали единични плодове, не броят реколтата за 100% пропаднала, а дават по-нисък процент. Това означава, че няма да бъдат компенсирани. А при 100% пропаднали площи компенсацията по правило е до 80%, но "до 80%, може да означава и 20%", обясняват производители. "Дневник" изпрати въпроси на Министерството на земеделието и храните по темата.

Милтенова посочва, че ситуацията е силно тревожна тази година и оценката й, както и тази на колегите й е, че администрацията не я разбира и не мисли за сериозни мерки в помощ на производителите. Преди седмица министърът на земеделието Георги Тахов обясни: "Това (обезщетенията за стопаните - бел. авт.) са средства от държавния бюджет и трябва максимално да сме убедени, че те се разходват правилно." Такова обяснение е разумно от гледна точка на данъкоплатците, но може да обрече на липса на каквито и да е приходи производителите. Преди да се стигне до изплащането на средства за напълно пропаднали площи, предстои и повторното минаване на комисии през насажденията.

Към момента стопаните са декларирали в министерството над 300 хил. декара засегнати площи и са подали 5033 подадени заявления за щети от измръзване. За тях е важно обаче не само дали, но и кога ще получат обезщетения, тъй като за разлика от производството на зеленчуци, което не носи повече разходи, ако бъде унищожено, при овошките не е така. По техни оценки около 80% от разходите остават - нужно е подрязване поне два пъти, пръскане с препарати срещу вредители - поне 2 пъти месечно, поливане, косене - за всичко това се наемат работници, на които се плащат съответните надници. "Никакви приходи, а разходите продължават", обобщава Гроздева. С уточнението, че от месец се знае, че реколта няма да има, а е напълно неизвестно кога ще има компенсация. Грижите за овошките сега са ключови и за реколтата през следващата година, тъй като някои от тях сега през юни залагат плода за след година.

Извън тази ситуация производителите получават по около 180 лв. на дка субсидии, които реално са единственият им допълнителен доход. Останалите плащания са компенсиращи част от разходите им. Тези 180 лв. обаче са на това ниво от 10 години. "А разходите оттогава се качиха с 80-100% - на надници, заплати, торове, техника", изрежда Гроздева. По нейни изчисления тези 180 лв. покриват едва 20% от разходите на фермерите.

Мариана Милтенова не вижда голяма загриженост у държавата за тази ситуация и освен това посочва, че ресорното министерство обсъжда тези проблеми с новите организации на производители, а неглижира умишлено по-старите, каквато е и тази, която тя оглавява. "Аз от 30 години работя с министерството и за пръв път сега заявление с искане за среща дори не е заведено в деловодството", оплаква се тя.

Застраховките не работят

Всеки път, когато бедствие или лоши условия поразят реколтата, на дневен ред излиза и въпросът със застраховките. Общото схващане е, че земеделските производители не ги правят, за да не дават пари - както и останалите граждани на страната, които не осъзнават потребността да се застраховат, освен ако не е задължително.

Оказва се обаче, че земеделските застраховки, предлагани в България, са такива, че те не покриват щети след определена дата. Това означава, че в конкретния случай щетите, нанесени през април, няма да бъдат покрити дори застраховката да е направена през февруари, обяснява Живка Гроздева. Дава пример други европейски страни, включително и съседна Гърция, където премиите са по-високи, но и обезщетенията са значителни.

Така обяснява и защо с колегите й са заложили на надеждата, че няма да измръзнат овошките, а не на застраховки. И защото няма какво друго да се направи.

Посочва, че няма система за аграрна прогноза за времето, а всеки стопанин сам си следи това - от източниците, които ползват и всички останали. В допълнение и да има такава прогноза, не може много да се направи, за да защитиш насажденията си. Твърде скъпо и затова неприложимо е паленето на огън в овощните градини. За да е ефективно, са нужни поне 40 кофи със специални свещи на всеки декар, а те освен това горят 7-8 часа. Проучването на Герджикова показва, че са нужни около 500 лв. на декар, за да се подсигурят нужният брой свещи, и то еднократно. Ако студът продължи 7-8 денонощия, сумата нараства с толкова за всяко от тях.

Другият вариант - с горене на слама, означава огромно количество слама, която обаче гори много по-бързо и овощарите имат съмнения, че тя може да вдигне температурата от минус 5 градуса до нула и да се поддържа, което е логистика от големи мащаби.